Какво мисли Моника Люински за делото между Джони Деп и Амбър Хърд
Всички сме чували за Моника Люински. Тя доста добре знае какво е да си в центъра на публичен скандал. През 90-те години стажантката в Белия дом стартира връзка с президента на Съединени американски щати Бил Клинтън. Когато аферата им излиза на бял свят, президентът отхвърля да е правил секс с нея, само че по-късно по една от роклите на Моника Люински е открита семенна течност от Клинтън и той признава, че е имал полови връзки с момичето.
През 2017 година, след появяването на придвижването #MeToo, Моника споделя, че също е жертва на полов тормоз. Тя показва, че въпреки половите ѝ връзки с президента да са били по взаимно единодушие, той въпреки всичко е злоупотребил с нея, тъй като е бил с 27 години по-възрастен и с голяма власт.
Сега обаче Моника Люински взема решение да не приказва повече за себе си, а да разяснява един от актуалните публични кавги - този сред Джони Деп и Амбър Хърд. Прави го посредством публикация във Vanity Fair. Въпреки че правосъдните заседатели в процеса на Джони Деп против Амбър Хърд към този момент се произнесаха в интерес на Джони Деп, съгласно Моника Люински всички ние като общество губим.
В скорошна обява активистката, телевизионна персона и редактор на Vanity Fair Моника Люински оприличава процеса на Джони Деп против Амбър Хърд на " порно в правосъдната зала ", изразявайки угриженост по отношение на " по-големите последствия ". Тя написа, че с напредването на процеса в окръг Феърфакс, Вирджиния, Люински е следила по какъв начин клипове и мемета се споделят в обществените медии, като с това вършат общественото разпространяване на правосъдните производства " предубедени, подбрани и бегли ".
Процесът не се преглежда като " драматичен или презрян ", оплаква се Люински, а " като чиста автомобилна злополука: налична, безвкусна и неотложно удовлетворяваща ".
" Ние се отхвърляме от сериозното мислене, което заменихме с евтината тръпка ", написа тя. " Такова консумация на разпръснати фрагменти не разрешава същинско схващане. Вместо това изпитваме единствено опасения, отвращение и неспокойствие. Като да идеш на опера и да прочетеш малко от надписите, без да разбираш италиански. Това е на първо място сапунена опера ", безапелационна е Люински.
Целият развой, който продължи шест седмици, се излъчваше по малкия екран и гратис в интернет. Милиони хора с интерес следяха часовете правосъдни съвещания, показаните доказателства и разказите на очевидци, измежду които бяха и самите Джони Деп и Амбър Хърд.
На фона на " цирка на звездите " обаче, както се показва Люински, тя е загрижена за по-големите последствия за нашата просвета.
" Този правен театър би бил задоволително печален, в случай че просто се отрази на персоналния живот на Деп, Хърд и техните близки. Би било задоволително тъжно, даже в случай че просто помислим по какъв начин то е повлияло на оживелите от домашно принуждение или на тези, които са търсили мощ в придвижването #MeToo. Но най-вече ме вълнуват по-големите последствия за нашата просвета: методите, по които сме подклаждали пламъците на мизогинията и настрана цирка на звездите ", безапелационна е авторката.
В последна сметка Люински споделя, че " обезценяваме нашето достолепие и човещина ", като споделяме процеса " за наши лични цели " в обществените медии. Тя прецизира, че написа това не, с цел да ни посъветва да нямаме мнение.
" Но какво е прекалено много? Какво се дефинира като " прекомерно надалеч? Докато наблюдавахме развиването на тази история, на какво ни дава право нашето мнение? Дава ли ни право да споделяме на кого " имаме вяра "? Да преразгледаме подбраните обстоятелства, за които сме размишлявали като виртуални правосъдни заседатели? Дава ли ни право да бъдем жестоки?, завършва Моника Люински.
През 2017 година, след появяването на придвижването #MeToo, Моника споделя, че също е жертва на полов тормоз. Тя показва, че въпреки половите ѝ връзки с президента да са били по взаимно единодушие, той въпреки всичко е злоупотребил с нея, тъй като е бил с 27 години по-възрастен и с голяма власт.
Сега обаче Моника Люински взема решение да не приказва повече за себе си, а да разяснява един от актуалните публични кавги - този сред Джони Деп и Амбър Хърд. Прави го посредством публикация във Vanity Fair. Въпреки че правосъдните заседатели в процеса на Джони Деп против Амбър Хърд към този момент се произнесаха в интерес на Джони Деп, съгласно Моника Люински всички ние като общество губим.
В скорошна обява активистката, телевизионна персона и редактор на Vanity Fair Моника Люински оприличава процеса на Джони Деп против Амбър Хърд на " порно в правосъдната зала ", изразявайки угриженост по отношение на " по-големите последствия ". Тя написа, че с напредването на процеса в окръг Феърфакс, Вирджиния, Люински е следила по какъв начин клипове и мемета се споделят в обществените медии, като с това вършат общественото разпространяване на правосъдните производства " предубедени, подбрани и бегли ".
Процесът не се преглежда като " драматичен или презрян ", оплаква се Люински, а " като чиста автомобилна злополука: налична, безвкусна и неотложно удовлетворяваща ".
" Ние се отхвърляме от сериозното мислене, което заменихме с евтината тръпка ", написа тя. " Такова консумация на разпръснати фрагменти не разрешава същинско схващане. Вместо това изпитваме единствено опасения, отвращение и неспокойствие. Като да идеш на опера и да прочетеш малко от надписите, без да разбираш италиански. Това е на първо място сапунена опера ", безапелационна е Люински.
Целият развой, който продължи шест седмици, се излъчваше по малкия екран и гратис в интернет. Милиони хора с интерес следяха часовете правосъдни съвещания, показаните доказателства и разказите на очевидци, измежду които бяха и самите Джони Деп и Амбър Хърд.
На фона на " цирка на звездите " обаче, както се показва Люински, тя е загрижена за по-големите последствия за нашата просвета.
" Този правен театър би бил задоволително печален, в случай че просто се отрази на персоналния живот на Деп, Хърд и техните близки. Би било задоволително тъжно, даже в случай че просто помислим по какъв начин то е повлияло на оживелите от домашно принуждение или на тези, които са търсили мощ в придвижването #MeToo. Но най-вече ме вълнуват по-големите последствия за нашата просвета: методите, по които сме подклаждали пламъците на мизогинията и настрана цирка на звездите ", безапелационна е авторката.
В последна сметка Люински споделя, че " обезценяваме нашето достолепие и човещина ", като споделяме процеса " за наши лични цели " в обществените медии. Тя прецизира, че написа това не, с цел да ни посъветва да нямаме мнение.
" Но какво е прекалено много? Какво се дефинира като " прекомерно надалеч? Докато наблюдавахме развиването на тази история, на какво ни дава право нашето мнение? Дава ли ни право да споделяме на кого " имаме вяра "? Да преразгледаме подбраните обстоятелства, за които сме размишлявали като виртуални правосъдни заседатели? Дава ли ни право да бъдем жестоки?, завършва Моника Люински.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ